Д-р Емил Стоименов – В гимназията израснахме до днешното Аз!

Д-р Емил Стоименов

Д-р Емил Стоименов е лекар-специализант по кожни и венерически болести. Завършва ГПЧЕ “Ромен Ролан” през 2013 г. и многократно е осъществявал различни инициативи в полза на настоящите ученици в старото училище. Накратко ни разказва какво за него бе да се върнеш отново в гимназията.

Познати, но малко по-модерни коридори. Същата класна стая, но с проектор, нова дограма, че даже и комарници. А тоалетните… Тоалетните бяха по-добри от най-смелите ми детски мечти. Така с много смях и носталгия се разходих из моето училище – 9 години, след като го бях напуснал. 

А как се стигна дотук? В средата на март, десетки съученици и бивши учители споделиха в социалните мрежи публикация за създаване на Алумни клуб към ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Публикация, целяща да създаде организация за първа среща на випуските, планирана за 11 юни, 22.
Първата ми мисъл бе, че банкет със съучениците звучи като най-добрия повод за прибиране вкъщи в сезона на липите. Просто съм си такъв.

В последвалите след това месеци Фейсбук групата на клуба беше място за онлайн срещи, целта на които бе да се “избистри” идеята на клуба и да се координира организацията на събитието.
От малък съм “на всяка манджа мерудия”, така че с повод реших да взема участие в една от срещите. Тогава разбрах, че събитието ще бъде повече от банкет. Оказа се, че ще има дискусии за реалната дейност на организацията в помощ на настоящите ученици. Разбира се, сдобих се и със задача, но пък каква. На мен се падна честта и отговорността да организирам присъствието на първия директор на гимназията – г-н Кънчо Матев.

С г-жа Таня Стаматова замислихме план как г-н Матев да не може да откаже поканата. На 11 юни г-жа Стаматова успя да накара г-н Матев да излезе от дома си въпреки проливния дъжд и да се върне обратно в училище след всичките тези години. 

Буря от емоции, срещи, малко слушане за бъдещите проекти. Много наваксване за малко време с едни, а с други повод да си разкажем историите от вчера, защото последно сме се видели онзи ден.

За миг се почувствах все едно отново съм на училище, а щом срещнах строгия поглед на г-жа Сотирова, докато пушех цигара под козирката, първосигналната ми реакция бе да я скрия. После се сетих, че от 10 години съм пълнолетен. 

В гимназията израснахме и се превърнахме в това, което сме днес. 

Наш дълг е да дадем нещо от себе си обратно – било то опит, знания, спонсорство или дарение. На 11 юни 2022 направихме първата стъпка. От нас зависи как ще продължи.